Захранване на бебето. Възможни проблеми и решения

Интервю с д-р Нина Конова, педиатър   

Захранването е важен етап от отглеждането на детето. Кои са основните правила, които трябва да знае всеки родител?

Захранването на кърмачето е един изключително важен момент в живота на детето и често изправя родителите пред сериозни изпитания. Въвеждането на немлечни храни в менюто на кърмачето се налага от факта, че в определен момент кърмата (адаптираното мляко) вече не са в състояние да осигурят всички необходими за растежа и развитието на детето хранителни вещества.

Ето кои са основните правила, които  трябва да знае всеки родител:

• Преди да захраним детето, трябва да го подготвим за захранване (да го научим да приема малко количество храна с лъжица);
• Захранване с немлечна храна преди 4-ти месец не носи никакви предимства;
•  Отлагане на захранването след 6-ти месец е късно захранване и носи по-голям риск от алергия към храни от навременното захранване;
•  Въвеждането на алергени като глутен, яйчен жълтък, риба и други, трябва да стане между  6-7 и 10-ти месец , когато можем да разчитаме на най-голям толеранс от страна на имунната система и под “защита” на майчината кърма;
• Въвеждането на различните групи храни трябва да става постепенно, на достатъчно голям интервал от поне 3 седмици, за да се даде достатъчно време за адаптация на храносмилателната система към съответната храна;
• Редът на въвеждане на храните е от по-лесно към по-трудно смилаеми, от течни през течно-кашави пасирани, кашави не пасирани, фино надробени, едро надробени, твърди;
• Всяка нова храна би трябвало да се въведе с идеята да даде на детето нещо, от което то има нужда в даден момент, а млякото не е достатъчно, за да удовлетвори тази нужда и да го научи на нещо;
• Промените трябва да се правят постепенно, в една посока (или в консистенция, или в начин на приемане на храната, или във вкус). Невъзможно е детето до вчера да се храни 6 пъти дневно на гърда или да суче с биберон, а на следващия ден да яде 6 пъти дневно 150 грама кашава храна с лъжица.

 Кои са най-честите родителски грешки при захранването?

Една от грешките е ранното захранване (преди 4-ти месец). Детето не е готово да приема храна по начин, различен от акта на сукането, а неговата храносмилателна система не е готова да обработва немлечна храна и храна с по-плътна консистенция. Опитът за захранване в този период може да доведе до храносмилателни разстройства и хранителна алергия поради несъвършената бариерна функция на лигавицата на стомашно-чревния тракт.

Късното захранване (след 6-ти месец) е друга често срещана грешка, която родителите допускат. Противно на широко разпространеното мнение, късното захранване не води до намаляване на хранителните алергии, а напротив – до повишената им честота, поради съзряване на имунната система на детето.

Проблем е и бързото заместване на основните хранения и бързото въвеждане на различни групи храни и консистенции на храни, което неминуемо води до храносмилателни разстройства – бурни колики, запек или диария, проблеми с кожата като израз на непоносимост или алергия към определена храна (бебешка екзема), както и сериозни проблеми с кожата в  зона под пелените. Воднистите изхождания с патологични примеси водят до раздразнение на кожата в тази област, зачервяване, подсичане, болка, както и до вторично инфектиране, налагащо сериозно и дълго лечение. В тези случаи безценна помощ може да окаже Судокрем, който може да се използва превантивно при всяка смяна на пелените като се нанася тънък слой от продукта. С подходящата си консистенция и състав Судокрем овлажнява, омазнява, попива добре, създава надеждна бариера срещу съдържанието на пелените, успокоява раздразненията и подпомага възстановяването на кожата.

Какво бихте посъветвали бъдещите родители, които са в етапа на захранване на детето си?

Ето няколко кратки съвета към родителите, на които им предстои да захранят скоро своето дете:

• Пристъпвайки към захранване на кърмачето, съобразете се с неговата възраст, тегло, физиология на храносмилателната система, развитие на дъвкателния апарат, индивидуални нужди и вкусови предпочитания.
• Спазвайте принципите на постепенност и последователност при въвеждане на храните.
• Захранвайте децата с храни, традиционни за нашата страна и нашата кухня.
• Няма “незаменима” храна.  Не забравяйте, че “не искам” в тази възраст често означава “не ми е добре от това”. Ако детето отказва дадена храна, заменете я с друга или отложете предлагането и за по-късен етап.
•  Използвайте храненето за създаване на навици и режим и гледайте на храната като на единствено лекарство в тази възраст.

 Д-р Нина Конова е специалист по „Педиатрия” и „Детска кардиология” в София с над 30 години професионален опит, включващ работа в родилно отделение, детска консултация, имунизации, прегледи и ехокардиография. По настоящем д-р Конова е педиатър на свободна практика с фокус водене на детска консултация, превантивна медицина и хранене в детска възраст.